Валери Леонтиев - текстове нощ кол (думи)

Отново, на когото се обаждате, да кажем дълго време, душата навява гласа му.
Небето извън прозореца деня си отива, колко пъти заедно, колко пъти заедно, когато се срещнахме през нощта?






Ние не бяхме щастливи, така че да е, всичко е изчезнал няма нищо за споделяне.

Припев:
Кой ти каза, кой ти каза това, което ми липсва?
Кой ти каза, кой ти каза, че те обичам?
Вашето обаждане нощ, нощта на обаждането като пророчество.
Преследва ме, ме преследва самота!
Кой ти каза, кой ти каза това, което ми липсва?
Кой ти каза, кой ти каза, че те обичам?
Вашето обаждане нощ, нощта на обаждането като пророчество.
Преследва ме, ме преследва самота!

Гласът ви се тресе, тръбата е горещо, ако се запали свещ черен.
Някой там отново на вратата на крановете е по-добре за мен да не знае по-добре, отколкото аз не знам кой е с вас през нощта.
Достатъчно е да се каже, че не е необходимо да се обадите в някой друг дом.
Искам да забравя да се забрави Дай ми гласа си!

Припев:
Кой ти каза, кой ти каза това, което ми липсва?
Кой ти каза, кой ти каза, че те обичам?
Вашето обаждане нощ, нощта на обаждането като пророчество.
Преследва ме, ме преследва самота!
Кой ти каза, кой ти каза това, което ми липсва?
Кой ти каза, кой ти каза, че те обичам?
Вашето обаждане нощ, нощта на обаждането като пророчество.
Преследва ме, ме преследва самота!

Вашият глас трепери, гореща тръба.
Кой ти каза, че ми липсва?
Кой ти каза, че те обичам?
Вашият глас трепери, гореща тръба.
Кой ти каза? Кой ти каза?