Book Sleep Blade четат онлайн Шарл де Lint Page 57

Промяна на шрифта - +

Поради оскъдната светлина, тя не е в състояние да различи чертите на лицето му. Улицата вече е доста студено, а тя не може да помогне на изненадан, че непознат, облечен само в лека риза с къси ръкави.

- Но вие сте изпълнителят, - каза той. - Така си мислех, че четката ще бъде по-подходящо.

- Ние сме някъде се срещна по-рано? - попита Изи.

В образа на човек имаше нещо познато, но не можеше да се определи какво е то.

- Има ли значение?

Изи едва не пристъпи по-близо, за да видите на непознатия, но пред очите й светнаха обезобразеното лице на Рейчъл и тя спря.

"По дяволите," - помисли си тя и бързо се огледа, но с изключение на тези двамата, нямаше никой на стъпалата на библиотеката. Зад стъклената врата се виждаха хора, но те бяха твърде далеч и няма да чуват виковете за помощ. Изи искаше да обърне и да избяга, но имаше огромно тъмно пространство, както и човекът, лесно може да я настигне. Обратно вътре, също не е имало начин - тя ще трябва да се справите с него. Непознатият да има проблеми да я въвлече в храстите, никой не би забелязал. Абсолютно никаква.

- Слушай, - говори Изи. - Не искам никакви проблеми.

- Аз няма да ви причиняват никаква вреда - излезе от мрака на гласа му.

- Тогава какво искаш от мен?

- О, нищо. Просто говори. Ако сте против, можете да оставите, аз няма да ви предпази.

"Да, разбира се - помисли си Изи. - Искаш ли да се отиде и към свободна много по-лесно за вас да оспори ". После изведнъж си спомни думите му.

- Откъде знаеш, че съм художник? - попита тя.

- Вие боя остатъци под ноктите, и библиотеката ви учи история на изкуството.

- Така ли ме гледа навън?

Изи започна. Що за отговор? Твърде неясна.

- Знаеш ли, ти постепенно да започне да ме дразни.

- Съжалявам. Аз просто исках да те видя, да чуя гласа ти, това е всичко. Аз няма да ви разстрои. Можете да се върнете вътре или да отидете, където искате, аз няма да те докосне.

Изи малко се отпусна. Сега й се струваше, че тя позна своите намерения. Той видя как тя прави в читалнята, и сега се опитва да уреди среща.

- Как се казваш? - попита тя.

- Моля? - Тя се наведе леко напред. - Какво каза?

- Обади ми се Джон.

Изи се намръщи. Първият път, когато той каза нещо съвсем различно.

- Добре, Джон. Ние трябва да ти го призная, което ме заинтригува. Но като се има нещастието, което се случи преди няколко нощи, който сте избрали, не е най-добрият начин да се изследват.

- И какво се случи преди две нощи?

- Ти не знаеш? Как се падна? На Марс? - В продължение на няколко секунди той беше безмълвен, озадачи.

- Не съм сигурен, че разбирам въпроса ви.

"Е, добре. Може би подценил намеренията му и той няма да се срещам "- помисли си Изи.

- Всичко това ми се струва много странно - каза тя. - Може би трябва да просто да забравите за.

В този момент, вратата на библиотеката се отвори и стълбите са двама студенти - руса и брюнетка. В ръцете си пред него, те са били извършване на купчина книги и спираше да говори. Изи отстъпи встрани, за да ги пропускат, и се обърна отново към тайнствения непознат, установи, че той е изчезнал. В главата ми прозвуча тревога.

- Хей, - тя се нарича отдръпването на учениците; те спряха и се обърна към гласа си.